Китайската кухня е кухня с традиции, но не и без творчество.

Всяко ястие е оригинално, тъй като в зависимост от човека, който го приготвя, може да му се придаде индивидуален вкус, чрез използване на различни пропорции от билки и подправки.  Натуралните съставки са често срещани в китайската кухня.

Китайските ястия са най-вкусни в Китай. Въпреки това, на тези, които в момента не планират да отидат там, им остава възможността да отскочат до някой китайски ресторант или да добавят китайски аромати при приготвяне на гозбите си. Основните съставки на китайските ястия могат лесно да бъдат намерени в ориенталските магазини или в магазините за здравословно хранене.

Китайската кухня е кухня с традиция, но не и кухня без творчество.

Хапнахте ли днес ориз?

Оризът има специално място в китайската кухня и култура. Приготвеният ориз е синоним на храна. На китайски има много пословици, свързани с ориза, а един от китайските поздрави гласи: „Яде ли ориз днес?“. Човек не отказва да яде ориз в Китай. Това се счита за нетактичност. Китай е най-големият производител на ориз в света. Не е изненадващо, че в повечето региони оризът е в основата на кухнята. Китайците най-често консумират дългозърнест ориз или ориз от сорта „Жасмин“. В китайската кухня оризът се използва не само в чиста форма, но и като оризово брашно, като гарнитура, като оризови спагети или каша. Оризовото вино играе важна роля в китайската кухня. Тази популярна, нискоалкохолна, ароматна напитка се използва за ароматизиране на много ястия.

Ако не ориз, то поне “noodles” ( китайски спагети )

Въпреки, че оризът държи върха в китайската кухня, спагетите също са популярни и са в основата на много ястия. В някои региони те са дори по-често използвани от ориза, например в Шанхайската кухня (Източнокитайската кухня). Китайските спагети са различни от тези, които познаваме в Европа. Най-популярните видове са оризови, пшеничени (mie noodles) и соеви. Оризовите се приготвят от оризово брашно с добавка на пшеница и вода. Те са почти прозрачни. Готвят се за много кратко време, може също така да се пържат. Пшеничените се правят от пшенично брашно. Изглеждат като дълги, тънки нишки, които понякога изглеждат безкрайно дълги.  Затова преди сервиране трябва да се начупят и да се накиснат във вода. Използват се в супи или може да се пържат в олио. Соевите спагети приличат на пластмасови въжета. Те се продават навити на рулони и, подобно на пшеничените, трябва да се начупят или нарежат преди готвене.

Китайската кухня е най-вкусна в Китай.

Соя и Тофу

Соята и тофуто също са тясно свързани с китайската кухня. Соята е най-разпространеното бобово растение в Китай.  Тя се цени от вегетарианците заради високото си съдържание на протеини, витамини и минерали. В китайската кухня се използва под формата на кълнове, зърна, сос, мляко, спагети, паста и накрая  – като Тофу, приличащо на извара и произведено от соя. Тофуто се използва прясно, ферментирало и пушено. Вкусът му е подобен на сиренето, но тофуто е по-меко и има специфичен аромат.

Китайски гъби

В китайската кухня гъбите, прибавени към ястията, играят голяма роля. Често се използват за визуален контраст на светли или ярко оцветени ястия, особено вегетариански. Шийтаки гъбите са наричани  “еликсир на живота” или “гъби на дълголетието” от китайците. Те са популярни и в японската кухня не само заради специфичния си вкус, но и заради лечебните си свойства, признати от традиционната, природна медицина. Гъбите „Дървесно ухо“ (Mu er), наричани още китайски, черни гъби, са хрупкави и имат мек вкус. За разлика от горските гъби (които растат на разлагащи се трупи), те могат да се претоплят няколко пъти.

Китайската кухня е толкова богата на аромати и e трудно да се изброят всичките й типични съставки.

Анасон и Джинджифил

Ароматът е важен в китайската кухня. Оттук и популярността на ароматния, звезден анасон с неговия сладък аромат на женско биле. Използва се главно в основните ястия, особено заедно със свинско и телешко. Звездният анасон е една от съставките на китайския прах с пет подправки. За разлика от тях Джинджифилът в китайската кухня, рядко се използва в прахообразна форма, толкова популярна в Европа. Обикновено в чиниите се използва пресен корен от джинджифил. Пържен и смесен с лук и чесън, той е в основата на много китайски ястия.

Силата на сосовете

Тайната на аромата на китайската кухня се крие в нейните сосове. Най-популярният в китайската кухня е соевият сос. Това е подправка, приготвена от ферментирала паста от варена соя, печено зърно или ечемик със захар, саламура и мая. Повечето класически соеви сосове са гъсти и солени. Въпреки, че се предлага в няколко разновидности по отношение на вкуса и текстурата. Най-популярните и налични в Европа са: тъмен соев сос, използван за печени и задушени ястия, и лек соев сос с по-нежен вкус. Лекият соев сос се използва с ястия, пържени за кратко време. Разнообразието от вкусове на китайската кухня се осигурява и от други, по-малко известни сосове: стриди, риба, сладко-кисел сос или сос от копър, приготвен от соя и сливи.

Човек не отказва да хапне ориз в Китай.

Каква е причината?

Китайската кухня не би съществувала без подправки. Често съчетава най-изненадващите смеси от подправки, въз основа на петте вкуса: кисел, горчив, солен, сладък и пикантен. Най-често използваните подправки в китайската кухня са: чесън, канела, съчуанска чушка, люти чушки, копър и лук. Прахът, в тези пет подправки също е популярен. Въпреки че има много негови варианти, традиционният микс – Wu xiang fen – се състои от звезден анасон, копър, канела и карамфил. Китайците черпят идеи и от други кухни. Миксът от къри, който е специфичен за индийската кухня, може успешно да се използва при приготвяне на китайски ястия. Прахът се състои от смлян черен пипер, кайенски пипер, кориандър, кардамон, люта подправка, карамфил и джинджифил. По подобен начин пикантната паста – Sambal oelek – от Индонезия се среща в китайската кухня. Пастата обикновено се прави от различни люти чушки, чесън, лук, джинджифил, сол и олио, както и сок от лайм, кимион или оризов оцет.

Какво още?

Китайската кухня е толкова богата на аромати, че става трудно да се изброят всичките й типични съставки. Някои ястия трябва да бъдат допълнени с кълнове от боб от мън, соеви кълнове или бамбукови стръкове. Китайците също консумират значителни количества пролетен лук, “Napa” зеле – “Pe-tsai” , Китайско зеле – “Pak choi” , морски водорасли или сусамово масло. Въпреки, че плодовете не са най-популярната съставка на китайските ястия, все пак някой от тях: Личи, наречени китайски сливи и рамбутан, обикновено се използват за приготвяне на китайски десерти. Видно е, че само няколко съставки от китайската кухня са достатъчни за приготвяне на оригинално ястие. Вегетарианците се нуждаят само от ориз или юфка, зеленчуци и подправки. Други могат да добавят говеждо, свинско, патица, риба или морски дарове.

Всяко ястие е оригинално, тъй като в зависимост от човека, който го приготвя, може да му се даде индивидуален вкус, като се използват различни пропорции на билки и подправки.